Когато телефонът звънне в пет сутринта, има три вероятности: някой е умрял, някой е пиян или някой има нужда от секс. Някои мъже – всъщност, май мнозина от мъжете автоматично изключват първите две възможности. Просто защото знаете – как само знаете, на кого бихте могли да се обадите по това време и защо. Нокиата звъни. Един път. Два пъти. По средата на третият:

- Ало!

- Кажи!

- Какво да кажа? Ти звъниш.

- Кажи да дойда ли? Защо не ме поканиш на гости? Спиш ли?

- Вече не.

- Да дойда ли?

- Ела. Защо не се обади? Нали обикновено се обаждаш?

- Обикновено! На обикновен ли ти приличам?

- Не е никак смешно.

- Идвам след малко.

“Добре дошъл” казва момичето, което аз наричам “Момичето По Всяко Време”. Момичето лоялно като камикадзе към сексуалното желание на мъжа. В пет. В осем без десет. В три и двадесет и пет. През нощта. Лоялност, способна да надживее и някой Таг Хойер. Момичето, за което майка ни ни предупреждаваше, а баща ни си мълча, защото е знаел, че рано или късно то ще се появи в живота ни, и да се откажеш от него ще е по-трудно отколкото да изтриеш татуировка с хавлиена кърпа. Защо? Защото татко най-вероятно също е имал една такава. Момичето По Всяко Време никога не казва “не”. Просто няма такава команда, няма “NO”, за “CANCEL” пък да не говорим. С нея са посрещани много повече дрезгави утрини, отколкото някога с детето си, разбудило ни в същия все по-немислим с годините час. Срещнал сте я, разбира се, случайно. Може би за известно време сте имали връзка, може би малко след това сте установил с прикрито раздразнение, че от това връзка няма как да излезе. Същото онова лишено от истински яд раздразнение, с което мама боядисва великденските яйца и боята нещо не хваща. Може би са трябвали няколко седмици /месеци/ на празни обороти, докато го установите, не знам, често става така. После сте се разделили – по онзи смъртоносно банален начин, при който единият е престанал да се обажда по телефона, тъй като на нейните позвънявания до този момент Вие сте отговарял нещо лъжливо, страхливо и “ще се чуем”, сякаш не се чувате в момента. Вие, който иначе познавате мъжкия кодекс и в тоя живот няма нищо по-страшно от това дори за секунда да изглеждате “п***а” в собствените си очи, не сте имал смелостта да кажете “като мъж” /обичате този израз, обзалагам се/, че нямате или имате нужда от нея. Вие не заслужавате да Ви говоря на “Вие”.

После трябва да е станало приблизително така: видели сте се пак случайно, и нещо в теб е кликнало върху някоя неподозирана иконка. Установил си, че вече дори не помниш защо се разделихте и какво точно стана. Желанието обаче си е там. Спал си пак с нея – станало е ей така, щрак с пръсти, събудихте се заедно. След седмица – пак. След още две – пак. Някои от онези нощи, когато в теб е настъпила ядрена зима, и нищо – нито общуването, нито обикалянето по заведения, нито дори Джони или Чивас, или който там ти е приятел, не са в състояние да разсеят студа – ти си и звъннал и тя те е приела. А сексът с нея, нека си признаем, нито за секунда не е падал дори с нютон, въпреки криволичещата история на познанството ви. Сексът. Момичето По Всяко Време знае, че равноускорителната ти страст вече е все по-равномерна, но това не я притеснява. Знае, че тази страст започва точно на прага на апартамента и – понякога, ако си в нaстроение, дори не стигате чак до спалнята, нещата се случват още там, в антрето, примерно, тя подпряна на закачалката. Това е твоята малка компенсаторна имитация на разнообразие, предизвикана от чувството ти за вина /ако изобщо съществува такова/ спрямо нейната всеотдайност. Момичето По Всяко Време знае, че най-вероятно не си се къпал допреди малко заради нея, нахранил си се преди да дойдеш при нея, а любимият и шоколад не си виждал от години. Знае, че дори няма да изключиш телефона си заради официалната си приятелка, ей така – нещо като горчиво-джентълменски жест, и ще я чукаш под спокойния и равнодушен глас на Г-ца Жената На Живота Ти. Знае много повече от теб – например, че никога няма да бъде повишена до рамкирана снимка на някой от рафтовете ти. Най-многото, което ще получи е по своему учтиви и леко нервни заради безсмислеността си фрази, като “имаш хубави крака”. Ти няма да знаеш, че тя знае, че мъжете, които обичат също говорят така, но има и нещо друго в гласа им, нещо в интонацията. Няма да я попиташ как се е прибрала в тоя дъжд, студено ли и е, какво и се случи днес. Няма да се поинтересуваш дали има достатъчно пари за разходи като ток, вода, а да отидеш и да ги платиш никога не е и минавало през ума на жребец като теб. Всъщност никога няма да и предложиш пари за каквото и да е, въпреки, че съществува подобна учтивост – това би изглеждало твърде сякаш си плащаш за услугите и , а и тя би си помислила точно същото. Момичето По Всяко Време не е к***а. Тя е способна на непонятни за теб неща, като сексуално съчувствие, но в твоя полза трябва да добавя, че извлича от тази странна и тайна връзка не по-малко удоволствие. Но не е к***а. Курвите работят на час. Те нямат отношение към теб, дори понякога да си мислиш, че сте се сближили.

Ето я на вратата. В тясна фланелка и джинси или просто по блуза – точно каквото обичаш, сахиб. Може и да си мислиш, че ще я започнеш бавно, че ще вложиш старание като при нова красавица, но никога не става така. Не я разопаковаш като коледен подарък с необходимото вълнение и стаена благодарност, а като пореден чифт чорапи, с досадното конче, което ги държи заедно. Досадното конче сигурно винаги късаш – нямаш дисциплината да отидеш за ножица или Leatherman до кухнята. Тя е облечена както ти харесва. Ти – не; няма нужда да се обличаш специално за нея. Какъв е смисълът? Нали си дошъл да се събличате. Няма нужда наново да и правиш впечатление – тя си е твоя патримониум от години. Близки сте си, няма нужда от лиготии. Да, тя го знае; знае повече от теб. Тя е жена, а при тях в повечето базови модели вграждат непознатата за теб тактичност, разбиране и способност да съпреживяваш. Ти обаче никога не и изпрати картичка, никога не я заведе на вечеря, никога не и подари цветя, да не говорим да я запознаеш с родителите си. Денят ти не е ласкав към нея – тя обикновено е сбутана в ъгъла на нощната ти програмата, при това – ако всичко останало се провали. И от Момичето По Всяко Време тя отдавна се е превърнала в Момичето, Когато Ти Поискаш. Тя е план “Б”. Но пак говоря лиготии, нали? Всичко това, дори да ти е хрумвало, изчезва когато застанеш на вратата и. Няма да има мъки, няма да правиш впечатление, няма да напъваш стария пъпеш за нещо остроумно. Ти си тук и тя ще бъде с теб. Ако точно днес си в настроение да я метнеш на масата, да натиснеш гърдите и към студената и повърхност, да я дърпаш за косата назад докато я чукаш, защото така видя в един филм и те възбуди – тя е съгласна. Отгоре? Заповядай! Отдолу, на пода, прави, седнали, лотос-мотос, тантра-мантра? Няма проблеми. Само свирни, мой малки приятелю. Само че Момичето По Всяко Време не вярва на нищо. Тя просто не вярва. Но все пак го прави с теб. Сутрин, когато си казал, че ще дойдеш при нея, става час по-рано, независимо, че в повечето случаи не идваш. Това му е хубавото на това момиче: прави всички онези малки неща, които не си искал от нея, плюс големите, които си искал. Да е настоявала за нещо повече заради това? Не. Да те е търсила, когато тя има нужда от теб, когато просто има нужда от някого? Не. Да си се сещал, че и тя е човешко същество, а не надуваема кукла? Не. Тя си знае мястото. Знае какво се иска от нея, може би по-добре и от теб. Просто мечтае за деня, когато ще и се обадиш и ще искаш да прекараш с нея повече от час -два; когато ще я попиташ какво иска, какви са плановете и, какво смята да прави с живота си. Но ти няма да направиш такова нещо – на теб може да се разчита. Човек никога не се жени за своето Момиче По Всяко Време. Не излиза с нея, не я показва на никого. Просто не става по този начин. Ролята и по дефиниция е различна от тази на жените и приятелките ви. И винаги ще е така.

Все пак два пътя се отварят пред двама ви: жестокостта на връзката и безразличието на отчуждението. По всичко личи, че ще хванете по-скоро вторият, че няма да има нито обяснения, нито разгорещен скандал и разрив помежду ви, а ще продължавате да се раздалечавате парадоксално сближени от общата тайна, от инцидентния секс, който всеки път се случва сякаш е последен. Но не е. Устроени сме така, че липсата на перспектива е смазващо усещане; и точно с Момичето По Всяко Време потъваш в сладко-киселия сос на безнадеждността, на принудителният отказ от всякакво развитие на тази връзка. Сексът с нея се превръща в скрита процедура, на която обаче е отказана дори милостта на мистериозното; рутинно волеизявление, което заменя рандемана на истинския оргазмен спазъм и проклятието на истинската любов.

Няма да мине много време и страстта ти към нея ще изтече през пръстите ти като вода. Животът ще продължи без нейната кожа, нейното докосване, а тя на свой ред ще срещне някого “сериозно” и ще очаква от него всичко онова, което не получи от теб. И вече няма да бъде ничие Момиче По Всяко Време, а нечия приятелка. Или жена. Но за теб ще дойде нощ – може би след година, може би по-скоро, когато ще се разбудиш от нощния рев на мотоциклет или полицейска кола, и ще погледнеш през рамото на жена си същия дигитален часовник. Ще усетиш с онази, необяснимата, вплетена в генетичният ти код от езически времена телепатия, че някъде там, където и да е това, тя също гледа един дигитален часовник, а после поглежда и към телефона си. Но ти няма да се обадиш. И дори приятелят и да е буден, няма да разбере и за секунда защо така се е отнесла за миг. А тя ще си спомни за всички онези нощи, когато телефонът я вадеше от леглото, караше я да се облече специално за теб и да ти отвори вратата, за да попадне на студения плот на масата, с потръпнали от хлад гърди и опъната назад коса. Животът е пълен с тайни.

Откъсваш поглед от часовника, моментът внезапно си е отишъл. Обръщаш се – тя лежи на една страна, с гръб към теб. Не можеш да я видиш съвсем в тъмното, но по вълнообразната притихналост на дишането и можеш да съпреживяваш интимното състояние на съня и. Това е Тя, истинската, твоята Тя, не Момичето По Всяко Време. Наблюдавал си я през всички онези най-черни отрязъци на нощта и знаеш как заспива, сякаш се оставя да я повлече някакъв топъл прилив между ръцете ти, където плува доверчиво до сутринта. Внимателно, за да не я разбудиш, се наместваш по всички извивки в сладкото S на позата и, и сърцето ти се изпълва с обич.

Но няма страшно. Някъде там, край един дигитален часовник, където и да е това, някой обича и теб.

поздравления за авторката! върна ме година и половина назад във времето – статията!